Числа, факти, и БАН

Позволявам си да препубликувам анализа на проф. д-р Таню Бонев, колега в Института по Астрономия на БАН. Надали бих могъл по-добре да опиша нонсенса, в който съществува българската наука. Но борбата тепърва започва. Приятно четене.

 

Числа, факти и БАН

Таню Бонев (авторът е астроном в БАН, но този текст представя неговото мнение като гражданин и не е задължително да съвпада с мнението на Ръководството на БАН)

Предстои внасянето на бюджет 2018 в Парламента. Сред редицата други институции, ефективното функциониране на които зависи от бюджетната субсидия, е и Българската академия на науките. За поредна година, предвиденото скромно увеличение на бюджета на БАН има шанс единствено да покрие увеличението на минималните работни заплати. Стотици учени, особено сред младите колеги, ще останат на нивото на минималните заплати. Доста обидно за висококвалифицирани специалисти, които обичат науката, говорят и пишат на няколко чужди езици, кодират модели, пишат прогнози и изчисляват процеси и явления, използвайки множество съвременни компютърни езици, дават всекидневно своя принос към интелектуалното израстване на нацията.

Причина за хроничното недофинансиране на БАН е липсата на положително отношение към науката въобще, което от своя страна е базирано на грешни сравнения и умишлени внушения. Един пример за това е сравнението на БАН с обществото Макс-Планк в Германия. Наистина, персоналът в Макс-Планк е само около 3.5 пъти по-голям от този на БАН, а населението на Германия е почти 12 пъти по-многобройно. На пръв поглед изглежда, че в БАН има огромен раздут щат, приравнен към населението у нас, нали? Но нека не забравяме, че в Германия има още няколко подобни научни общества и общности – Фрауенхофер, Лайбниц, Хелмхолц. Числата в долната таблица са взети от Интернет страниците на съответните институции, всеки може да ги провери, следвайки там линка „Числа и факти“ ( на немски и английски).

tablica_bonev

Ако спрем до тук ще видим, че в тези четири научни центъра работят около 14 пъти повече сътрудници, отколкото в БАН, а бюджетът, който Германия инвестира за тези четири научни центъра е почти 250 пъти по-голям от този на БАН. Впечатлително, нали! Но с това сравненията едва започват. Огромни са инвестициите в изследователската дейност на университетите и в осемте академии. Да не забравим и над 40 федерални изследователски институти, прикрепени към различните министерства.

През 2014 г. Германия инвестира общо 84 млрд. Евро за изследвания и развитие, над две-трети от които идват от промишлеността (https://www.research-in-germany.org/en/research-landscape/facts-and-figures.html). Нека извадим двете трети от индустрията и разпределим останалата една трета бюджетна субсидия върху цялото население на Германия, което е около 82 млн.. Излиза, че в тази страна бюджетната субсидия за научни изследвания е 340 Евро на човек от населението годишно. При население на България 7 млн., и предвиден бюджет за БАН за 2018 г. от 83 млн. лева, България отделя 11.86 лева на човек от населението, т.е. около 6 Евро годишно. Удивителна е огромната разлика в политиките по отношение към научните изследвания в България и Германия – не 5 или 10 пъти, по-малко от 50 (петдесет) пъти от БВП на глава от населението се отделя за наука и развитие. Докато това не се промени, България ще продължи да бъде на опашката в Европа и ще изостава все повече.

Добре, някои ще кажат Германия е богата, България е бедна – и ще бъдат напълно прави. Но дали причината за невероятната бедност на българския народ не се крие в невероятната бедност на разум по отношение на науката от страна на неговите политици (не виждам разлика между управляващи и опозиция, всички са се пробвали на българския народ през годините). Нека преминем към още по-относителни единици, нещо което няма как да не е обективно, тъй като 100% са 100% и в България, и в Германия, и в Китай. За 2016 г., по данни на Евростат БВП на България е 86.5 млрд лева, а на Германия – 3500 млрд Евро. За 2018 г. правителството на България планира бюджет за БАН 83 млн. лева, което по отношение на БВП (ползваме данните за 2016 г., няма как да знаем БВП за 2018) се равнява на 0.00095, т.е. на по- малко от 0.1%. Както се вижда от по-горе представената таблица, само за четирите научни организации в Германия това отношение е приблизително 0.3%. А отношението на общия разход за наука и развитие е приблизително 2.4%.

Не става ли веднага ясно защо една държава тъне в бедност, а друга забогатява все повече. Разбира се, че отношението към науката е най-важният двигател на прогреса. Няма начин, когато инвестираш 24 пъти по-малко за научни изследвания (в относителни единици – част от БВП), да очакваш просперитет и бързо развитие. Има ли светло бъдеще пред България! В момента отговорът на този въпрос е категорично НЕ. Не се ли промени отношението към малкото учени, останали в страната, към поддържаните от тях в много случаи уникални инфраструктури (инвестирайки понякога собствени средства, работейки понякога много повече от 8 часа на денонощие и без почивни дни), нищо добро не очаква нашия народ. Когато управляващите допускат 4 млрд. да бъдат откраднати, а в същото време не допускат да добавят 40 млн. към годишния бюджет на научната организация, която дава повече от 50% от научната продукция в страната, това няма друго обяснение освен целенасочен геноцид над мозъчния тръст на нацията („Ще им спрем парите и те сами ще се разпуснат“ – помните ли?).

Защо ли се прави това? Гледам и не виждам друго разумно обяснение освен това, че от финансите за наука е почти невъзможно да се открадне, а редуцирането на средствата за наука ще формира финансов ресурс, който лесно ще бъде усвоен и разпределен сред членовете на избраната от българския народ политическа шайка (някои ги наричат „класа“, но определението дадено от А. Тодоров е доста по-точно). Колко актуално звучи това във времето, когато върви оспорвана битка кой да оглави борбата с корупцията, т.е. кой да бъде по-ефективен в процеса на капитализиране на своята позиция в политиката (нека ми простят няколкото бели овце, случайно попаднали в черното политическо стадо). Само си представете, че към планираната бюджетна субсидия на БАН бъдат добавени 40 млн. лева. Тази малка кръпка би помогнала на Академията да оцелее през 2018 г. и може би да привлече повече млади хора, с което да осигури бъдещото развитие на науката, т.е. просперитета на страната.

Лесно може да се пресметне, че трябва да изминат 100 години, за да успее една годишна добавка от 40 млн. да достигне 4-те милиарда откраднати от КТБ . Най-вероятно никой от нас няма да е жив след 100 години, за да види какво се случва в България. Но може би тогава някои от нашите пра-правнуци ще се опитат да разберат какво се е случило преди около 100 години и да намерят отговор на въпроса защо България е била толкова бедна. Те бързо ще се ориентират сред съхранените източници и неминуемо ще стигнат до заключението, че причината е била във враждебното отношение на политиците към научните изследвания и развитието на науката и технологиите в тази страна. Част от доказателствения материал, в подкрепа на това заключение, ще бъде намерен в архивите със снимки от есента на 2017 г., показващи сградата на БАН, „украсена“ със спуснати черни знамена. Разбирайки причината за бедността ни преди 100 години, някои от тези изследователи на историята със сигурност ще имат повод да се засрамят от делата на своите пра-прадеди.

Не е далеч моментът когато Парламентът ще гласува бюджет 2018. Уважаеми депутати, проявете поне малко далновидност и разум и не се излагайте пред своите все още неродени пра-правнуци.

 

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s