Днес е 10ти април – навършват се 40 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов. Ще има чествания, ще идват негови колеги, ще звучат гръмки речи за успехите ни като една от първите космически нации. Подходящ момент да се замислим, гледайки назад към славното минало – дали ще се случи през нашите животи отново нещо подобно? Дали ще имаме космическа агенция, космическа програма? Дали отново ще създаваме и изстрелваме космически технологии с висока добавена стойност и ще чертаем пътя си към звездите? Това зависи от нас и от управляващите България политици.

Сега е модерно да се търсят частни инвестиции в технологиите и в науките – не само на национално, а и на европейско ниво. Да се разработват приложения за всекидневния ни живот с космически произход или първопредназначение. Няма да коментирам загърбването на фундаменталните науки, защото вярвам, че то е временен страничен ефект от желанието да се модернизира и оптимизира начинът на правене на наука в България.

Важното в случая е, че за малка страна като България (а и за много други по-големи) е много трудно, да не кажа невъзможно, да поддържа научно и технологично развитие в областта на космоса само чрез частни инвестиции. Разбира се, има храбри компании, които се борят за развитието на частен космически сектор – например Ендуросат, които създават и продават изцяло български сателити и сателитни компоненти. За съжаление, те са единици, и срещат малко повече от плахо окуражaване от страна на държавата. Което е странно, защото икономическата логика и история сочат, че космическите дейности могат да носят до 40 пъти възвръщаемост на инвестираните средства в дългосрочен план.

Ако на високо политическо ниво има дори искрица на истинско желание за съживяване на замрялия космически сектор в България, ще се наложи държавата да насочи парите на данъкоплатците към много по-сериозно стратегическо стимулиране на развойни, инженерни, бизнес, образователни, и популяризаторски дейности, свързани с космоса (и тук не говорим за няколко милиона в следващата петилетка).

А това няма да е трудно, и политиците не бива да се притесняват за наказание от своите гласоподаватели. Българите определено обичат космоса и изследването му. Показват го постоянно, с неспирния си интерес към популяризаторски събития като Софийския фестивал на науката (Британски съвет), 100 часа астрономия (Институт по астрономия, БАН), Кръжока по астрономия (Катедра астрономия, ФзФ, СУ); към програми като Космически предизвикателства, към занятията на народните обсерватории и планетариуми из цялата страна, към редовните успехи на нашите олимпийци.

Ще го покажат и днес, спомняйки си за онзи първи български ракетен полет преди 40 години. Дано и политиците видят това. И дано българите ги попитат – кога отново?